Гъбички по Краката: Симптоми, Причини и Лечение

Какво представляват гъбичките по краката?

Гъбичките по краката, известни също като Tinea pedis, са заразна гъбична инфекция, която може да се разпространи по ноктите и ръцете. Тази инфекция често води до мацерация интердигитално (между пръстите на краката) и силен сърбеж.

Какво причинява микозата на стъпалата?

Основните причинители на гъбичките по краката са гъбичките от родовете Trichophyton и Epidermophiton. Инфекцията може да се предаде чрез директен контакт със заразен човек или чрез докосване на повърхности, които са били в контакт със заразена кожа. Влажната и топла среда значително благоприятства развитието на инфекцията.

Кой е застрашен от гъбички по ходилата?

Рисковите фактори за развитие на гъбички по краката включват:

• Посещение на обществени места без обувки, особено съблекални, душове и басейни.
• Споделяне на чорапи, обувки или кърпи със заразен човек.
• Носене на тесни обувки или чорапи от синтетични материали.
• Непълно подсушаване на стъпалата и междупръстията след къпане.
• Прекомерно потене на ходилата.

Какви са симптомите на гъбичките по краката?

Най-честите симптоми на гъбичките по краката включват:

• Сърбеж и парене между пръстите на краката и ходилата.
• Везикули (мехурчета) и пустули върху еритемна кожа (зачервена).
• Рагади (напукване) и десквамация (лющене) на кожата на ходилата.
• Дебели и ронливи нокти с нарушена пигментация.
• Отделяне на нокътя от нокътното легло: състояние, при което нокътят частично или изцяло се отлепва и отделя от нокътното легло.

Как се диагностицира микоза на стъпалата?

Дерматологът може да установи гъбичките по кожата чрез физически преглед. Ако има съмнения относно диагнозата, може да се назначи изследване, при което се взема проба от повърхността на кожата, която се изследва под микроскоп и се посява в специфична среда.

Как се лекуват гъбичките по краката?

За лечение на гъбичките по краката обикновено се използват фунгицидни лекарства за локално приложение или природни продукти, без риск от продължителна употреба или при рискови групи пациенти. Те могат да бъдат под формата на прах, унгвент или крем и се прилагат директно върху засегнатите участъци от кожата, пример за такива може да откриете тук. В случаи на тежка инфекция, която не реагира на локална терапия, лекарят може да предпише антимикотици за перорално приложение.